Модул 7.4. Логически рамков подход

Логическият рамков подход (ЛРП) представлява аналитичен процес и набор от инструменти, използвани при планирането, управлението, мониторинга и оценката на проекти. По същество това е система от взаимосвързани концепции, прилагани като част от итеративен процес, който подпомага структуриран и систематичен анализ на проект или програма. Например, Европейската комисия започва да изисква използването на ЛРП като част от управлението на проектния цикъл през 1993 г.

ЛРП включва два основни етапа – анализ и планиране.

Аналитичният етап се състои от четири подетапа: анализ на заинтересованите страни, анализ на проблемите, анализ на целите и анализ на стратегиите.

Анализ на заинтересованите страни – идентифицира заинтересованите страни в публичните политики и техните основни проблеми; оценява техния потенциал.

Анализ на проблемите – определя структурата и обхвата на анализа; идентифицира пречките и възможностите за решаване на проблемите; определя основните проблеми, пред които са изправени целевите групи (заинтересованите страни); установява причинно-следствени връзки и разработва „дърво на проблемите“.

Анализ на целите – трансформира проблемите на заинтересованите страни в проектни цели; установява връзката „средства–цел“ и изгражда диаграма „дърво на целите“.

Анализ на стратегиите – разработва различни стратегии за постигане на целите, формулирани в третия подетап; определя общите цели на публичната политика и конкретните проектни цели.

Етапът на планиране включва три подетапа: логическо структуриране на проекта, планиране на дейностите и планиране на ресурсите.

Логическо структуриране на проекта. Реализирането на проект в публичната сфера изисква неговото структуриране на всички нива на йерархията в следната последователност: проблем, цел, специфични цели, задачи, резултати, действия (видове дейности). На този етап се проверява вътрешната логика на проекта, формулират се целите и резултатите в измерими показатели и се прави предварителна оценка на необходимите ресурси.

Планиране на дейностите. Определят се действията, които трябва да бъдат изпълнени в рамките на избраната стратегия за постигане на целите, дефинирани в третия подетап на ЛРП. В плана за дейности (календарен план или график за работа) тези действия се подреждат последователно и се определя тяхната продължителност; поставят се ключови етапи (контролни точки) за мониторинг на проекта; разпределят се отговорностите на персонала за изпълнение на задачите.

Планиране на ресурсите. Въз основа на плана за дейности се разработват разходен план и бюджет. За целта списъкът с действия и задачи от предходния подетап се пренася в разходен план, като за всяко действие се определят необходимите ресурси и се оценява тяхната стойност.

Основният резултат от логическия рамков подход е матрицата на логическата рамка (МЛР)

МЛР представлява таблица от четири колони и четири реда, която описва обобщението на проекта – цел, специфични цели, резултати, дейности, индикатори за измерване и източници на проверка; включва предположенията, върху които се основава разработването на стратегията; посочва начина на мониторинг на проекта. Всичко това създава основа за проверка на осъществимостта на проекта и за задълбочена оценка на съмнителни предположения и неоправдани рискове. Втората и третата колона на МЛР служат като основа за мониторинг и оценка.

Логика на интервенцията	Индикатори	Средства за проверка	Ключови предположения
Общи цели (въздействие) – Принос на проекта към целите на политиката/програмата	Метод за измерване (количество, качество, време)	Как да се измери, включително количество, качество и време
Специфични цели (директни ползи за целевите групи)	Метод за измерване (количество, качество, време)	Как да се измери, включително количество, качество и време	Кои условия трябва и кои не трябва да бъдат налице за постигане на целите?
Резултати (услуги или продукти, получени в рамките на проекта)	Метод за измерване (количество, качество, време)	Как да се измери, включително количество, качество и време	Кои условия трябва и кои не трябва да бъдат налице за постигане на резултатите?
Дейности (мерки, необходими за постигане на резултатите)			Кои условия трябва и кои не трябва да бъдат налице за изпълнение на планираните дейности?

Общи цели (въздействие) – широкото въздействие, към което проектът допринася ползи – на национално или секторно ниво (осигурява връзка с политическия и/или секторния програмен контекст).

Специфични цели – промените, които се постигат в резултат на проекта – по-точно очакваните ползи за целевите групи. Например: промяна в поведението, изграждане на капацитет, намаляване на негативни въздействия.

Резултати – директните/осезаеми продукти (стоки и услуги), които проектът предоставя и които са в значителна степен под контрола на проектния екип. Например: брой модернизирани сгради, изградени съоръжения, инсталирано оборудване, брой проведени дейности и участници в тях и др.

Дейности – действията (работната програма), които трябва да бъдат изпълнени, за да се постигнат планираните резултати. Например: изграждане на екип, подготовка на техническа документация, строителство и др.

Определяне на целта

Целта е бъдещото желано състояние на съществуващ проблем. Затова, за да се формулират цели, е необходимо ясно да се идентифицират проблемите, причините и последиците. За тази цел първо се изгражда дърво на проблемите, което след това се трансформира в дърво на целите.

Дърво на проблемите

Проблемът трябва да бъде описан просто, прозрачно и конкретно. Описанието на проблема трябва да отговаря на следните въпроси:

• Какъв е проблемът, който проектът ще адресира? (кратко опишете проблема, неговия политически, правен, социално-икономически, технически и културен контекст; посочете мащаба и въздействието на проблема)
• Защо е възникнал проблемът? (посочете симптомите и причините за проблема)
• Кого засяга проблемът? (опишете заинтересованите страни и техните интереси)
• Какво вече е направено за решаването на този проблем и защо не са постигнати положителни резултати? (предишен опит)
• Какво ще се случи, ако проблемът не бъде решен? (обосновете значимостта на проблема и възможните последици)

За да бъде описан проблемът убедително, е необходимо да се използват аргументи, подкрепени с количествени и качествени показатели, конкретни данни и факти (например статистически данни, материали от аналитични изследвания и проучвания сред потенциални бенефициенти и експерти).

Описанието на проблема трябва да показва неговата свързаност с националните, регионалните и местните стратегически приоритети, както и с приоритетите на донорите.

От проблем към цел. Формирането на цели се извършва чрез преобразуване на негативните ситуации от „дървото на проблемите“ в позитивни, желани и реалистични ситуации. В този процес причинно-следствените връзки се трансформират във връзки между средства и постижения. При необходимост целите се преразглеждат и уточняват, а неприемливите се елиминират.

Дърво на целите

Целите трябва да бъдат формулирани така, че да бъдат конкретни, измерими, постижими, реалистични и времеви (обвързани със срок), като за това най-подходящ е методът SMART.

Индикатори	Изискване
Конкретни (Spesific)	Определяне на обекта на измерване и на точните резултати от проекта.
Измерими (Measurable)	Да бъдат измерими (качествено и количествено – в числа и проценти.
Постижими (Achievable)	Да бъдат достъпни по отношение на цена и методи – без да са прекалено сложни или скъпи.
Реалистични(Realistic)	Да гарантират своята постижимост и да съответстват напълно на общите и специфичните цели на проекта.
Времеви(Timed)	Да осигуряват възможност за своевременно отчитане, в пълно съответствие с изискванията за срокове, заложени в проекта.

Предпоставки

1. Предпоставките са външни фактори, които могат да повлияят на проекта и да определят неговия успех, но върху които ръководителят на проекта няма контрол.
2. „Какво трябва да се случи, за да започне проектът? Какви условия извън контрола на ръководителя са необходими, за да бъдат изпълнени планираните действия (мерки)?“
3. „Какви външни условия са необходими, за да бъдат постигнати очакваните резултати в срок?“
4. „Какви външни фактори и условия са необходими за постигане на целите? Какви рискове трябва да бъдат отчетени?“

След изготвянето на матрицата на логическата рамка (МЛР) се разработва схема за управление на риска, основана на анализа „Предпоставки и рискове“. Проектът трябва да включва мерки за наблюдение на идентифицираните рискове, за да се определи дали направените предпоставки ще бъдат изпълнени и какви нови рискове могат да възникнат. Въз основа на резултатите от мониторинга се предприемат действия за намаляване или избягване на рисковете.

Въз основа на резултатите от работата по МЛР се планират и ресурсите, необходими за изпълнението на проекта, както и се изготвя график за изпълнение на проекта, например чрез използване на диаграма на Гант.