Подробният план за действие, който определя как, кога и от кого трябва да бъдат изпълнени конкретни мерки за адаптация, е от решаващо значение за осигуряване на адаптация на местно равнище. За да бъде разработен такъв план, е важно да се идентифицират потенциалните варианти за адаптация и да се изберат най-подходящите от тях.

Вариантите за адаптация представляват потенциални действия за адаптация, които могат да допринесат за справяне с идентифицираните климатични предизвикателства. Те също така позволяват да се използват ползите и предимствата от променящите се климатични условия. Така например, в строителния и енергийния сектор това може да включва инсталиране на соларни панели върху сгради или използване на енергийно ефективни сградни решения, или да се оценят допълнителните ползи от изпълнението на стъпки за адаптация.

1. Създаване на каталог с релевантни варианти за адаптация

Градовете са центрове на човешка дейност и често са изложени едновременно на множество заплахи, свързани с изменението на климата. Затова мерките за адаптация следва да обхващат широк кръг от въпроси, включително технологични, информационни, организационни, поведенчески, екосистемни и социално-икономически аспекти, на различни равнища на управление - както секторни, така и междусекторни. Разработването на каталог с мерки за адаптация включва систематично събиране на потенциални варианти за адаптация за конкретен градски контекст, които могат да бъдат използвани в последващи процеси на оценка и подбор.

При създаването на каталог с варианти за адаптация е необходимо да се вземат предвид общият подход и целите на планирането на адаптацията в общността. Като цяло вариантите за адаптация имат за цел да отговорят на една или повече от следните задачи:

  • да разпознаят/приемат въздействията на изменението на климата и загубите, произтичащи от климатичните рискове, например управление на рисковете, свързани с недостиг на вода и качество на водата;

  • да компенсират загубите чрез споделяне или прехвърляне на риска, например чрез застраховане;

  • да избегнат или намалят излагането на климатични рискове и/или уязвимостта към тях, например чрез планиране на земеползването, създаване на нови съоръжения за защита от наводнения или промяна на модели на поведение, местоположение или дейност;

  • да използват нови възможности, например чрез въвеждане на нови дейности или промяна на съществуващи практики с цел възползване от променящите се климатични условия.

Друг начин за разглеждане на вариантите за адаптация е да се изгради разбиране за видовете действия, които могат да бъдат предприети. В стратегиите на държавите от ЕС мерките за адаптация се разделят на три основни типа:



  1. „Меки“ мерки за адаптация, включително:

  • управленски мерки, например въвеждане на гъвкаво работно време по време на горещи вълни;

  • стратегически мерки, например изграждане на нови климатично устойчиви сгради като част от целева общоградска програма за сградите;

  • временни мерки, например използване на засенчване за намаляване на въздействието на слънчевата топлина.

  1. Технически/„сиви“ мерки за адаптация, например обновяване на сгради; укрепване на инженерната защита на територии и съоръжения срещу наводнения и заливания; увеличаване на капацитета на канализационните системи.

  2. Екологични/„зелени“ мерки, например изпълнение на проекти за развитие или разширяване на зелената инфраструктура с цел управление на дъждовните води или подобряване на градския микроклимат.

Градовете/общностите могат също така да се съсредоточат върху укрепване на адаптивния капацитет и устойчивостта, което включва развитие на способността на хората, институциите и секторите да реагират ефективно на изменението на климата. Това включва действия в следните области:

  • оценка на резултати от научни изследвания или участие в изследователски проекти;

  • провеждане на изследвания;

  • мониторинг на данни и релевантни източници на информация;

  • повишаване на осведомеността - провеждане на образователни дейности, обмен на опит и инициативи за обучение;

  • формиране на институционална инфраструктура за подкрепа, като например:

    • промяна на стандарти;

    • изменение на законодателството;

    • създаване на механизми за местно финансиране;

    • разработване на препоръки за добри практики;

    • разработване на релевантни политики, планове и стратегии.

При съставянето на каталог с мерки следва да се обърне внимание на:

  • подбор на мерки, като се вземат предвид идентифицираните уязвимости;

  • включване на нетрадиционни и иновативни решения - обичайният подход често възпрепятства адаптацията;

  • осигуряване на подходяща комбинация от различни варианти за адаптация, например технически и нетехнически;

  • поставяне на дългосрочните цели над краткосрочните политически интереси;

  • улесняване на последващите обсъждания и по-добрата комуникация с отговорните за политиките лица и заинтересованите страни.

За улесняване на по-нататъшното обсъждане и по-добрата комуникация с отговорните за политиките лица и заинтересованите страни се препоръчва вариантите за адаптация да бъдат описани в информационни бележки по предварително зададена обща структура.

Вариантите за адаптация могат да бъдат избрани от различни източници и бази данни, изготвени от експерти и технически консултанти, като почти всички са достъпни на английски език и описват практически опит.

2. Намиране на примери за добри практики в адаптацията

Въпреки че в света, и по-специално в Европа, съществуват голям брой примери за варианти за адаптация, често се знае малко за тяхната ефективност, приемане и въпросите, свързани с тяхното прилагане. Затова е важно също така да се проучи опитът - както положителен, така и отрицателен - от прилагането на практически решения в други градове или общности. Фактът, че мерките за адаптация вече са успешно изпълнени в други общности и дават резултати, им придава допълнителна достоверност.

Допълнителна информация на английски език относно ефективността на вариантите за адаптация спрямо различни въздействия на изменението на климата може да бъде намерена в третия раздел на доклада „Urban Adaptation in Europe: How Cities and Towns Respond to Climate Change“:

https://climate-adapt.eea.europa.eu/en/metadata/publications/urban-adaptation-in-europe-how-cities-and-towns-respond-to-climate-change

Европейският портал за знания относно адаптацията към изменението на климата събира база данни, съдържаща проучвания и казуси за адаптация. Може да намерите много полезна информация, като изберете филтър „климатична заплаха - сектор“ на следния линк:

https://climate-adapt.eea.europa.eu/knowledge/tools/urban-ast/step-3-2

Офисът на Споразумението на кметовете редовно събира информация за най-добрите случаи на адаптация и представя успешни примери за мерки за адаптация, изпълнени от градове, подписали Споразумението на кметовете:

https://www.covenantofmayors.eu/plans-and-actions/good-practices.html

Изберете раздела „Plans&actions“, секцията „Good Practices“, след което филтъра „Adaptation actions“.

Списък с полезни ресурси, където могат да бъдат намерени добри примери за адаптация:

Информационен портал, който събира множество полезни практики за градска адаптация в областта на развитието на синя и зелена инфраструктура в градовете:

https://www.urbangreenbluegrids.com/projects

Информационен хъб, който събира природно базирани решения от цяла Европа:

http://oppla.eu/

„Urban Landscape Atlas“, създаден като част от проекта NATURVATION. Днес това е една от най-изчерпателните бази данни за природно базирани решения за градовете:

https://una.city/

Каталог с природно базирани решения за градска устойчивост, разработен в рамките на Глобалната програма на Световната банка за природно базирани решения и Програмата за устойчивост на градовете:

https://openknowledge.worldbank.org/handle/10986/36507

Информационният портал за климатични иновации ще бъде полезен за иноваторите в областта на адаптацията към изменението на климата:

https://climateinnovationwindow.eu/?&mode=undefined&field_innovation_topics_tid=All&field_innovation_hazards_tid=11