Глобалното изменение на климата е една от най-значимите заплахи за бъдещото съществуване на човечеството на Земята. За да разберем по-добре неговата същност и да можем да планираме мерки за противодействие на последиците от него, е необходимо да обърнем внимание на три важни особености.

Първо, изменението на климата е комплексна тема, тъй като климатичната система на Земята се състои от атмосферата – газовата обвивка, хидросферата – водните тела, криосферата – снежната и ледена покривка, литосферата – горния слой на земната кора, биосферата – живия свят, и ноосферата – човешката дейност и резултатите от нея. Всички тези компоненти се намират едновременно в сложни взаимовръзки и взаимодействия, като пряко и косвено влияят върху климата.

Второ, понятията „климат“ и „време“ не са идентични. Времето отразява текущото състояние на атмосферата чрез температура, налягане, влажност, облачност, скорост и посока на вятъра и др. Климатът представлява характерният многогодишен режим на времето.

Трето, изменението на климата е подпомогнато от човешката дейност и към днешна дата представлява абсолютно уникално явление поради темпа на глобалното развитие и потенциалните последици.

Един от съществените признаци на изменението на климата е повишаването на температурата на атмосферата. С нарастването на температурата въздействието се проявява неравномерно в различните части на света. Според редица изследвания, през последните десетилетия Източна и Централна Европа се затопля в по-голяма степен от съседните региони.

Източник: https://www.rgs.org/about-us/what-is-geography/geovisualisation/global-temperature-animated-spiral

Съгласно Парижкото споразумение правителствата се ангажираха да ограничат глобалното затопляне значително под 2°C спрямо прединдустриалните равнища. Последните доклади на IPCC и оценките на прогнозните емисии обаче показват, че настоящите намерения са недостатъчни, за да се предотврати затопляне с повече от 4°C.

Парижкото споразумение е споразумение в рамките на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата – UNFCCC, което урежда мерките за намаляване на емисиите на въглероден диоксид след 2020 г.

Текстът на споразумението беше договорен на 21-вата Конференция на страните по UNFCCC в Париж и приет с консенсус на 12 декември 2015 г. Парижкото споразумение за климата влезе в сила на 4 ноември 2016 г. след ратифицирането му от 55 страни по UNFCCC, които отговарят за повече от 55% от глобалните емисии на парникови газове. Към момента към него са се присъединили 195 държави, от които 186 са завършили процедурата по ратификация.

Основната цел на Парижкото споразумение е повишаването на средната глобална температура да бъде задържано в рамките на 1,5-2 градуса по Целзий над прединдустриалните равнища. Съгласно споразумението участниците се ангажират да намалят емисиите на парникови газове спрямо равнището от 1990 г. чрез национално определени приноси — NDCs.

Национално определеният принос се определя доброволно от съответната държава за период от 5 години, след което се преразглежда и се поемат нови ангажименти. Те се заявяват от властите пред международната общност чрез Секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата.

Бъдещо изменение на климата

Според изследванията, при глобално затопляне с 2°C, затоплянето в Източна и Централна Европа ще бъде по-голямо от средното за света. По-специално се очаква повишение на зимните температури с около 3°C, както и по-интензивни и по-чести екстремни горещини.

Анализът на резултатите от моделирането показва, че при глобално затопляне с 4°C регионалните различия в затоплянето и сезонните промени във валежите ще се засилят допълнително. Екстремните горещини, които преди са се случвали веднъж на 50 години, ще се проявяват почти всяка година. При повишаване на глобалните температури с 4°C географските зони могат да се изместят с до 400 км към полюсите, което сериозно ще засегне уникалните планински екосистеми на Източна и Централна Европа и ще доведе до значително влошаване на здравето на населението и нарушаване на биологичното разнообразие на екосистемите.

Очаква се честотата и интензивността на екстремните метеорологични и климатични явления да нарастват с повишаването на температурите. Това включва горещи вълни, гръмотевични бури, интензивни валежи, внезапни наводнения, суши, градушки, шквалове, торнада, обилни снеговалежи, ледени дъждове, суграшица, заледявания и др. Особено екстремните събития, известни като „събития с ниска вероятност и голямо въздействие“, могат да имат допълнителни и значителни последици за различни сектори и екосистеми, водещи до съществени загуби на работни места и поминък. Повечето загуби ще бъдат концентрирани в сектори, в които работят хора със средни и по-ниски доходи, като производството, комуналните услуги, търговията на дребно и туризма.

Последиците от изменението на климата ще бъдат особено осезаеми за жителите на големите градски общности. Засилването на проявленията на изменението на климата и анализът на негативните последици в градовете показват, че то създава специфични проблеми, които не са типични за други видове населени места. Изменението на климата може да създаде преки рискове, като например необичайни горещини или наводнения, както и непреки рискове – нарушаване на нормалното функциониране на отделни градски системи и затруднения при предоставянето на основни услуги за населението в областта на водоснабдяването, енергоснабдяването, градския транспорт, здравеопазването и др.

Въпреки че местните рискове, уязвимостта и капацитетът за адаптация, свързани с изменението на климата, се различават, има редица ключови характеристики, които са общи за повечето големи градове:

  • невъзможността да се адаптира зонирането на градската територия, както и несъответствието на строителните норми и стандарти с очакваните промени, могат да ограничат адаптационния потенциал на инфраструктурата и да застрашат живота и имуществото на хората;

  • изменението на климата засяга градските жители по различен начин – в зависимост от техния пол, възраст и благосъстояние;

  • градските зони, които се развиват най-динамично, често са най-слабо адаптирани за справяне със заплахите от изменението на климата, тъй като в такива райони обикновено има значителен дефицит на управление, инфраструктура и други ресурси.

Определени комбинации от тези характеристики водят до повишена уязвимост на градовете към ефекта на „градския топлинен остров“, природни метеорологични явления, влошаване на състоянието на „синьо-зелената“ инфраструктура, намаляване на биологичното разнообразие, замърсяване на въздуха, увеличаване на алергиите и инфекциите.

Степента, в която климатът ще се промени, зависи от развитието на обществото и икономиката през следващите години. Тези промени са отразени в различни климатични и социално-икономически сценарии, които предоставят възможни описания на бъдещото състояние на света въз основа на изборите, които обществото прави.

Адаптация на общностите към последиците от изменението на климата

Последиците от глобалното изменение на климата вече са видими и в бъдеще ще приемат нови форми. Затова са необходими стратегии за адаптация на всички равнища на управление: местно, регионално, национално и международно. Поради различния характер на климатичните въздействия в отделните региони, повечето инициативи за адаптация ще се прилагат на регионално или местно равнище.

Способността за справяне с последиците от изменението на климата ще зависи от инициативността и сплотеността на населението, географското положение и икономическото развитие на общността. Затова адаптацията е от решаващо значение за противодействие на последиците от изменението на климата. Наред с това тя ще помогне и за извличане на допълнителни ползи от възможностите, които ще възникнат в процеса на прилагане на мерките за адаптация.

Практическите причини за адаптация към изменението на климата включват:

  1. Вземането на решения, основани единствено на минали климатични данни, вече не е надеждно стратегическо решение. С изменението на климата средните климатични условия се променят. Ако политическите цели и процесът на вземане на решения се основават единствено на исторически данни, те могат да се окажат неуспешни. Такъв подход неизбежно увеличава бъдещата уязвимост на общността към изменението на климата.

  2. Отчитането на настоящите и бъдещите последици от изменението на климата е необходимо, за да се избегнат неподходящи и неуспешни инвестиции, както и действия, които са неблагоприятни за развитието на общността.

  3. Световната научна общност ясно е установила, че процесът на затопляне на атмосферата на планетата е безпрецедентен за десетилетия или хилядолетия. Поради прекомерната човешка дейност атмосферата и океанът са се затоплили, количеството сняг и лед е намаляло, морското равнище се е повишило, а концентрацията на парникови газове е нараснала. Всички тези фактори могат да допринесат за повишаване на атмосферната температура с 1,5ºC и да доведат до необратимо изменение на климата. В резултат честотата и интензивността на екстремните метеорологични явления също ще продължат да се променят и увеличават.

  4. Дори ако емисиите на парникови газове се стабилизират на сегашните равнища, климатичната система на планетата ще продължи да се променя в резултат на минали действия. Следователно, за да се справим с изменението на климата, във всеки регион и във всяка общност трябва да се прилагат ранни и проактивни действия за адаптация и готовност за реакция при извънредни ситуации.

  5. Планирането на адаптацията е от съществено значение за системното идентифициране на потенциално опасните последици от изменението на климата, проучването на адекватни начини за реакция, както и за мониторинга и оценката на тяхната ефективност. Добре планираната ранна адаптация спестява средства от бюджета на общността и опазва здравето и живота на хората. В дългосрочен план цената на бездействието ще бъде много по-висока от цената на навременната адаптация.

  6. Много мерки за адаптация са полезни независимо от изменението на климата и могат да донесат многобройни ползи за редица други стратегически цели на общността, като подобряване на благосъстоянието и качеството на живот.

  7. Проактивната и бърза адаптация допринася за дългосрочното устойчиво развитие на общността и може да разкрие нов потенциал за развитие, включително по отношение на прехода към климатично неутрална общност.

Принципи и фактори за успех

Въпросът за адаптацията на общностите към последиците от изменението на климата е тясно свързан с прилагането на политики, практики и проекти, които намаляват уязвимостта и/или броя на рисковете и/или създават възможности за развитие на общността в контекста на последиците от изменението на климата.

Затова мерките за адаптация трябва да бъдат междусекторни и многостепенни, а при тяхното изпълнение се насърчават междурегионални партньорства, които обединяват страни с различни знания, интереси и ценности.

Тъй като климатичната криза е глобално и сложно предизвикателство, свързано с опасност и несигурност, стремежът към намиране на иновативни решения трябва да се насърчава. Същевременно, дори когато целта е да се приложи вече съществуващ опит в изпълнението на мерки за адаптация, е необходимо да се инвестира в привличане на специалисти и укрепване на специализираните институции.

Въпреки че прилагането на мерки за адаптация във всяка общност ще зависи от нейния уникален контекст, съществуват няколко общоприети принципа, които могат да помогнат за подобряване на качеството на този процес.

  1. Адаптацията трябва да бъде устойчива. Мерките за адаптация към изменението на климата не трябва да задълбочават климатичната криза или да ограничават усилията за смекчаване на изменението на климата. Трябва да се търсят синергии и балансиран подход. Освен това тези мерки не трябва да намаляват способността на околната среда, обществото или бизнеса да се адаптират на други места. Например използването на подземни води за напояване в сухи региони е неустойчиво, води до намаляване на нивата на подземните води и ограничава наличността на питейна вода за хората в други региони. Затова, когато е възможно, следва да се насърчават адаптационни усилия, които подкрепят устойчивостта, включително екосистемно базирани и природно базирани решения, чрез намаляване на климатичните рискове.

  2. Най-добре ще се справят тези, които изграждат партньорства. За тази цел е необходимо да се идентифицират заинтересованите страни – държавни органи, неправителствени организации, бизнес, местни жители – и да се създаде система за взаимодействие с тях на всички релевантни равнища. Важно е също така те да бъдат добре информирани за целите на съвместните дейности за адаптация. Политиките за адаптация трябва да се прилагат и наблюдават, като се отчитат принципите на демокрацията на участието и приобщаването, определят се основните задачи и се спазва тяхната приоритетност.

  3. Адаптацията изисква прецизност. Това означава, че прилагането на мерки за адаптация трябва да бъде обосновано — въз основа на най-новите научни данни или практически опит. Взетите решения трябва да бъдат добре обмислени и ясно комуникирани.

  4. Необходимо е балансирано управление на климатичните и неклиматичните рискове. Изменението на климата влияе върху социалното, природното и икономическото развитие. Затова адаптацията трябва да бъде възможно най-цялостен процес, който включва управление както на климатичните, така и на неклиматичните рискове.

  5. Фокус върху уязвимостите и екстремните метеорологични условия. Оценката на уязвимостта на общността към въздействията на изменението на климата трябва да бъде отправна точка за предотвратяване на бъдещи рискове и заплахи, свързани с изменението на климата в дългосрочен план. При това е важно да се осигури координация и взаимодействие с всички служби за реакция при извънредни ситуации и, когато е възможно, ситуацията да се разглежда в по-широк географски район от територията на самата общност.

  6. Реакцията спрямо въздействията на изменението на климата трябва да бъде приоритизирана. Например внимание следва да се обърне на секторите, които са най-силно засегнати от тези въздействия, на случаите, в които са включени значителни инвестиции, или когато става въпрос за подкрепа на критична инфраструктура.

  7. Мерките за адаптация трябва да съответстват на предизвикателствата. Възможните равнища включват национално, регионално, местно, секторно и трансгранично. За всяко от тях решенията трябва да бъдат адаптирани към конкретните ситуации, като се вземат предвид отговорностите и финансирането.

  8. Адаптацията трябва да бъде гъвкава. Въпреки че е трудно да се предвидят напълно всички последици от изменението на климата, в някои области – например в сектори с дългосрочен хоризонт на планиране – трябва да се вземат решения, които могат да бъдат коригирани във времето. Необходимо е също така да се изчислят разходите при различни сценарии и размерът на инвестициите, необходими на различните етапи от прилагането на решенията за адаптация.

  9. Адаптацията трябва да бъде прозрачна. Информацията за резултатите и разходите на ресурси за отделните дейности трябва да бъде публично достъпна. Тъй като решенията за адаптация са решения, свързани със стойности и преценки – например относно допустимото равнище на риск – важно е информацията за разпределението на ресурсите към тях да бъде прозрачна.

  10. Необходимо е непрекъснато да се преразглеждат ефективността, ефикасността, справедливостта и легитимността на решенията за адаптация, за да могат те постепенно да се подобряват в съответствие с развитието на доказателствената база и знанията за въздействията на изменението на климата. Това изисква организиране на процеса в съответствие с политиките и стратегическите документи, както и постоянен мониторинг и оценка на риска.